– Петър Дънов (Беинса Дуно)
Ученикът, който се усъмни и рече: “докажи, че тази сила наистина съществува”, той не е ученик.
В школата няма никакви разисквани и спорове, тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртвите истини, а живите истини на света.
Ученикът не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Той не мисли, че някой може да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. Никой не може да влияе на неговия ум, да го изопачи.
Ученик, който е влязъл в една школа, няма право да причинява мъчение никому.
Ученикът трябва да говори на разбран език, разбрано да говори на самия себе си.
В школата се забранява всякакво одумване, изтъкване, вглеждане в грешките на другите.
На ученика не се позволява да предпочита между добро и зло.
Учението не сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Докато не опитате това, което учите, докато нямате резултат, не говорете.
Ученикът трябва да бъде искрен спрямо духа си, спрямо душата си и спрямо себе си, спрямо всички.
Ученикът трябва да мълчи, за да може да мисли. Мисълта му да бъде строго определена, да не е разсеяна. Никакви противоположни мисли и съмнения.
В школата не се позволява никой никого да поправя.
Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. Ученикът щом изгуби вяра в себе си, той свършва със себе си.
Ученикът не трябва нито да завижда, нито да възхвалява, нито да съжалява някого.
Който се страхува, ученик не може да бъде. Който не може да учи – също.
Когато дойде една лоша мисъл, ученикът я отхвърля моментално.
В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера около себе си и всички да я почувстват.
Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от школата. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.
Дълбоко в себе си, в душата си, пред съвестта си, ученикът трябва да признае причините, които са го задължили, за да не посети тренировка. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си, той сам по себе си е вън от школата. Който идва тук, от любов да идва, а не по принуда.
Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.
Величието на характера на ученика седи в това – той винаги да изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.
Ученикът постъпва в школата с пълна вяра, без съмнение в думите на учителя – съмнения и мъдрувания не се допускат.
Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на учителя.
Ученик е само този, който е редовен и всякога присъства в школата. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.
Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно – Вселената никога не се коригира.
Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казали. Той във всичко търси любовта.
Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в школата, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.
Ученикът е свободен да мълчи, задоволява се само с това, което му се казва.
Задачите, които се дават на ученика, трябва да се изпълнят без съмнение и колебание. И най-малкото съмнение е спънка.
Най-добрият път на ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.
Ученикът трябва да има абсолютното послушание и внимание към учителя си. Послушанието трябва да идва от съзнанието.
Ученикът трябва да слуша и да изпълнява. Да притежава такива чувства и способности, с които да познава учителя си.
Който се съмнява в учителя си не е ученик. Усъмни ли се в учителя си, с него е свършено.
Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне.
Главната задача на ученика е да реализира любовта към Вселената, т.е., любовта към всички.
Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества, той ще може да изправи своите грешки.
“Стани, тръгни, направи навреме!” – това е законът на природата.
На ученикa не се позволява да говори празни думи.
Който ревнува – вън от школата!
Ученикът е чист, честен, искрен.
Учениците взаимно да си помагат един друг, да не се използват.
Ученикът работи съзнателно, за да придобие съвършенството, към което се стреми непрестанно.
В школата се учат само потребните неща, съществените за самия живот.
Ученикът е постоянен, не се влияе от трудностите, той е смел и решителен. Умът му трябва да е гъвкав, подвижен, възприемчив.
Един ученик първо е естествен, не е превзет и е скромен.
Ученикът да не губи времето си напразно и направените грешки да поправи веднага.
Ако ученикът няма препятствия, трудности, значи стои на едно място.
На ученика не се позволява да спи, съзнанието винаги да е будно.
Ученикът сам си помага, той не търси помощ от никого, освен от учителя.
От ученика се изисква търпение, мълчание, разсъждение.
На ученика не се позволява да се обръща назад. Право към целта!
– Петър Дънов (Беинса Дуно)
Ученикът сам разчиства своите сметки.
Някои спорят и казват: учителят обича много повече някого, а другиго по-малко. Това е илюзия на вашия ум.
Каквото и да кажат на ученика, каквито и хули да се сипят по негов адрес, той върви напред и винаги има предвид Вселената в себе си. Никой не може да ви оцапа. Живеете ли в светлина, никой не може да ви заблуди.
Опитвайте нещата 99 пъти, но не се съмнявайте.
Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да го жертвате.
Ученикът във всеки един момент трябва да знае: волята на Вселената ли изпълнява или своята воля.
Смирение, пълен мир на душата, ще имате тогава, когато сте свързани с Вселената.
Ученикът е добър, честен, досетлив, доблестен, благороден, в постоянна връзка с Вселената.
Учениците каквото започват го свършват отлично.
Ученикът трябва да знае поне едно изкуство или поне един занаят.
Дисциплината ви е потребна, за да спестявате време и да съхранявате здравето си.
Учете се от по-старите, но вижте първо дали техният плод е узрял. Ако техният плод е хилав, очукан, стипцив – по-добре е от този плод да стоите далеч.
Чувствата и сърцата ви да бъдат благородни.
В присъствие на учителя да сте искренни и свободни и да се ползвате от Светлината. Очите ви да не играят – никакви нечисти мисли! Ще се контролирате!
Докато вършите една работа, ще бъдете сериозни, щом я свършите, ще се веселите. Мълчанието показва работа, голяма деятелност. Веселието показва, че задачите са решени.
Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете, чистотата е условие, абсолютно необходимо за всеки ученик.
Да се движите отмерено, спретнато, стегнато, не отпуснато, да няма никакво клатушкане, главата да е изправена, погледът ясен и чист. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Всяко нещо, което правите, да бъде обмислено и красиво, музикално. Кривото рамо, наведената глава, гърбицата да се изправят.
По няколко пъти на ден ще се измивате с мисъл: „Всичко нечисто да се измие, да се махне навън.“ Ще си кажете: „Тъй како ръцете, краката, тялото се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена. (пръсти събрани, духване встрани и надалеч)“
Всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се подлага на изпити.
Ученикът никога да не говори за неща, за които не е сигурен дали са верни или не.
Ученикът знае закона за помиряване на противоположните елементи в природата, знае как да примирява противоположните сили в себе си.
Ученикът винаги трябва да е разположен. Като дойде отчаянието – учете. Като дойде неверието – учете. При всички отрицателни състояния – учете. Страданията са един материал, върху който ученикът работи. Един ученик може да работи със своя учител, само когато има постоянно общуване с него.
Школата е система от методи за самовъзпитание. Школата способства човек да познае себе си – какви сили се крият в неговия ум, в неговото сърце и воля.
Ученикът трябва да бъде готов да се жертва за учителя си и учителят също трябва да бъде готов да се жертва за ученика си.
Учителят е възможност за повдигане на учениците си. Учениците са възможност и условие за повдигане на учителя. Само при такива ученици, учителят може да внесе своето знание и да се повдигне. Внася се тогава една вътрешна хармония между тях. Няма по-хубаво състояние от това, да бъдеш ученик.
В учението всеки трябва да служи на другите.
Пътят на ученика е път на зазоряване, път на вечна светлина. На някои от вас, като не му върви, казва: аз ще напусна школата. В която и школа да влезете, законите на Вселената са едни и същи.
Самовладеенето е много важно нещо в една опитна школа. Искаш да кажеш някой път нещо. Имаш право да го кажеш, но нека мине малко време. Обмисли го хубаво от всички страни, че да не съжаляваш като го кажеш и казаното да е на място.
Учениците в една школа са най-добрите правила един за друг. Всеки един ученик е правило за другите. Вие сте необходими един на друг.
И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява трудностите. Само по този начин той може да расте и да се развива правилно.
Всички задачи и упражнения, които се дават в школата, трябва да се изпълнява съзнателно, а не механично. Задачите и упражненията имат за цел да повдигнат съзнанието на ученика, и ако не се изпълняват с любов и разбиране, нищо не може да се постигне.
Който иска да учи непременно трябва да има светла и чиста мисъл, за да възприема.
Учениците трябва да имат положителни качества, за да бъдат истински ученици. Да могат всеки момент да анализират чувствата си, да знаят с какъв материал разполагат и така да предвиждат какви резултати ще имат. Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, за да познае учителя си.
Противоречията в пътя на ученика са необходими за неговото физическо, умствено и духовно развитие.
Любовта, знанието, чистотата, милосърдието, смирението на ученика ще се подлагат на изпита ежедневно.
Една от задачите на ученика е да намери смисъла на живота си. За да постигне това, трябва да започне да работи върху своето тяло.
Като работите съзнателно и с любов, като прилагате доброто и сте справедливи, вие можете да създадете от себе си каквото пожелаете.
Ученикът трябва да бъде смел, безстрашен, със самообладание, защото ще бъде подложен от всички страни на атаки.
Правилно е ученикът сам да се изправя.
Ученикът трябва да бъде винаги буден и изправен в своите прояви, да не изпуска и най-малките моменти за правене на добро.
Ученикът благодари за всяко изпитание и съзнателно го използва.
На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, с него е свършено. Който не е ученик, не е отговорен дали е казал лъжа. Ученикът, обаче, в никакъв случай не бива да си служи нито с бяла, нито с черна лъжа.
Ученикът престава да бъде ученик, щом загуби връзката с учителя си.
Бъдете внимателни да използвате знанието, което ви се дава. То е необходимо да решавате правилно задачите си и трудностите на своя живот. Така трябва да решавате задачите, че да бъдете за пример. Трябва да бъдете човек образец без лицемерие и лъжа, човек на дела, не на думи. Веднъж влезете ли в школата, задачата ви е да се справите правилно със съдбата си.
Няма да мислите, че сте бедни, ще изисквате условия, при които можете да се развивате. Срамно е ученикът да се обезсърчава.
Проявите ли добри навици, вашият път е отворен. Благородство се изисква от всички ви: в лицето, в поведението, в обноските – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Всички можете да бъдете за пример.
На ученика не се позволява да бъде намусен.
На ученика е позволено да бъде недоволен само при случай, когато е могъл, а не е приложил добродетелите си.
Вие трябва да имате висок идеал, с прекрасни отношения помежду си, да се стремите към естествена етикеция.
Като ученици трябва да знаете закона, че в мълчание работите стават по-добре, отколкото при говорене. За една работа се говори само, когато се свърши.
Дружете с хора, с които се хармонирате, ползвайте се от услугите на тези, с които сте в хармония и единство. Добре е да изучавате астрономия, математика и други науки, както и духовни учения.
Добре е да правите упражнения, да прилагате правилата за хранене, за дишане, за спане, съзнателно се самовъзпитавайте. Вие сте свободни да работите или не, но ако се откажете от днешната работа, ще изгубите условията на деня.
Прилагайте знанията в живота си, а не ги трупайте. Ако чрез тях не можете да придобиете вътрешен мир и спокойствие, все едно, че нищо не знаете.
Никога не пожелавайте да бъдете абсолютно щастливи. Никога не пожелавайте големи работи, големи радости, защото те носят и големи трудности. Не приемете ли една трудност, ще ви се прати по-голяма.
Когато се хармонизирате вътрешно, ще се хармонизирате и с обкръжаващите ви. За да постигнете това, не се спирайте на злото. Като космична сила, злото е неизбежно.
За ученика физическата, умствената и духовната работа са еднакво свещенни и той ги извършва с любов.
Пазете се всякога от следното: да не губите своето и на другите времето. Да не се раздвоявате и да не раздвоявате другите около вас.
Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, възвишена, благородна и широка душа, като Вселената и дух крепък като Бога.
За един ученик думите „не може“, „не е възможно“ не съществуват. Ще преодолявате всички трудности и спънки. За всяка празна дума ще отговаряте.
Учениците, които не могат да се почитат едни-други, не могат да почитат учителя си.
Годините не определят ученичеството.
Като ученици трябва да бъдете доблестни в отношенията си. Туй което не можете да кажете някому в очите, не го казвайте и зад гърба му.
Ученикът се учи от всичко. Страданията, бурите, неволите, присмехите, обидите са уроци.
Освободете мозъка си от ежедневните новини и сензации – оставете ги тия съобщения за хора, чийто мозък не е зает с по-високи идеали.
Нямате ли вътрешен мир, вие не може духовно да растете.
Учениците от школата се познават и обичат, макар и на грамадни разстояния един от друг.
Самообладанието е важно качество за ученика. Ако от най-малката случка, противодействие или изненада може да наруши равновесието си, ученикът не може да се надява на успех в работата си.
Знанието трябва да се разработи и асимилира така, че да стане ваша плът и кръв.
Да не остане човек, към когото да изпитвате неприязън. Достатъчно е само една сметка неуредена, за да не можете една крачка нагоре да поемете.
Трябва да научите как и къде да давате: някъде всичко, а някъде нищо.
Не може да бъде ученик онзи, който се чувства чужд за всички.
Ученикът не се нуждае само от знания, но и от устойчив, добър характер, с нищо да не се подкупва.
Като ученици от школата ще знаете, че винаги има кой да се интересува от вас и кой да ви обича и да ви подкрепя в най-трудните моменти в живота ви.
Ученикът познава и разбира законите на Вселената и живее съобразно с тях.
Който иска да напредва, той трябва да бъде свободен. Какво ще кажат за него хората, това не бива да го смущава. Щом учи, той непременно ще прави грешки. За да не те критикуват, говори по-малко, но смислено.
Ученикът е всякога с млад дух и е готов да помага на по-слабите.
Иска ли ученикът да възприеме нещо, той трябва да се отвори като цвят, да даде възможност светлината да проникне в него.
Ученици, които не ходят по пътя на учителя си, не са ученици.
Щом се натъкне на някакво страдание, ученикът благодари на Вселената за привилегията, с която го е удостоила. Никое страдание няма да убегне на ученика. Той ще мине през хиляди изкушения и съмнения. Колкото по-високо се издига, толкова по-големи бури ще преживее, но той ще държи връзка със Вселената. Неговата сила е в издържането на всички изпитания.
Ученикът учи – всички други се занимават.
Не можеш ли да вземеш последното място, ученик не можеш да бъдеш.
Ученикът трябва да се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на ума.
Ученикът сега работи, не работи за бъдеще, защото знае, че бъдещето е сега, днес.
Знание без чистота е в състояние повече да ви спъне в живота, отколкото да ви повдигне.
Всички задачи, които се дават в школата, трябва да се изпълняват. Правите ли избор в задачите, една от тях да се изпълни, а друга – не, вие не сте ученици от школата.
Каквото и да се случи в живота ви, пазете равновесие.
Ако ученикът разреши едно противоречие правилно, той се повдига, не го ли разреши правилно, той се понижава.
Помагайте на тези, които страдат и се нуждаят от помощ. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня.
Ученикът не се изкушава от временни неща.
Радвайте се един на друг, докато сте заедно.
Понеделник – Петък
07:30ч – 08:30ч (всички)
19:00ч – 20:00ч (деца и начинаещи)
19:00ч – 20:30ч (напреднали)
Събота и Неделя
10:00ч – 11:00ч (всички)