Дата: 25 септември – 08 октомври 2024
Автор: Неделина Стайнова
За 14 път представители на клуб Имеон пътуваха до Япония. Тази година взехме участие в Международния айкидо конгрес 2024 (International Aikido Summit 2024) – събитие, което се провежда веднъж на четири години. Освен че представихме България сред другите 88 държави, имахме и възможността да посетим Ибараки Шибу доджо. Успяхме да участваме на сутрешните тренировки на Шигеми Инагаки сенсей, където загрявахме със силова тренировка (нанасяне на удари и упражняване на кокю), а след това продължавахме да работим с джо – вариант aуасе на 13 ката движения.
Снимка с Намура сенсей.
Снимка с Карл и приятели пред камбаната.
Един от дните ни в Ивама беше от особено значение, тъй като сенсей Христо Михайлов имаше рожден ден и за 8-ми път го отпразнува в храма на айкидо. Вечерта, след тренировката, беше изпълнена с много вълнение, а именно тогава му поднесохме и подарък от името на целия клуб. Както сенсей получаваше подаръци, така и раздаваше. Всеки от японските ни приятели получи малка част от България – продукти от българска роза или традиционни украшения. Дните в Ивама бяха приятни. Обичайно започваха с ранно ставане в 5ч. и почистване на айки джинджа (храма на айкидо), след което в 6ч. започваше и същинската тренировка. Тя беше водена или от Инагаки сенсей или от най-високата степен, която е дошла в доджото този ден.
След тренировка имахме малко време за закуска, а после се започваше по-голямото почистване за деня – косене, събиране на листа, плевене, миене и метене. Работата в Ивама няма край, но както казва Исояма сенсей: “Чистейки храма, ние изчистваме сърцата си”. Затова и на всички ни беше приятно да работим и никой не се оплакваше. Да чистиш храма е чест, а не тежест.
Тъй като имахме ограничено време, още първия ден отидохме в храма на нашия приятел монахът Ошиоо – служител на шинтоисткия храм Изумо Тайша (Izumo Taisha Shrine). Всеки път отиваме там, за да го поздравим и да видим как е, а той винаги ни отвръща с голямата си усмивка и прави специален ритуал за нас. След това той ни развежда из храмовия комплекс, като никога не изпуска да ни покаже какво е изложено в галерията на това свещено за японците място.
След посещението до храма на Ошиоо, трябваше скоро да тръгваме и накрая, тичайки стигнахме благополучно на тренировката в Ивама, която този ден бе водена от сенсей от Хомбу доджо. Веднъж в седмицата идва различен майстор от Хомбу доджо, а през останалото време има стриктен график за сенсеите от Ибараки Шибу доджо. По време на тренировката, упражнихме основни влизания и ни бяха показани стари снимки на О‘сенсей.
На сутринта, след сутрешното почистване, тренировката беше водена от Карл сенпай, който ни разясни в детайли варианта ауасе на ката 13 движения. След тренировката трябваше да бързаме, за да успеем да хванем влака за Токио. В последния момент успяхме да се снимаме с приятелите ни от Мианмар, с които сенсей Михайлов е тренирал преди години. Хората в Ивама са с чисти сърца и дори кратка среща с тях може да ти изпълни душата за дълго време.
Следващата ни дестинация беше Токио, където щяхме да прекараме една седмица и да вземем участие в Международния айкидо конгрес (Internatiоnal aikido summit 2024). След края на конгреса планувахме да участваме и на тренировките в Йойоги център, където се състоеше събитието. Първо се настанихме в нашия японски хотел, който беше с размера на кутия за обувки. Удобен и минималистичен, макар и тесен, хотелът беше приятен и чист. Най-хубавата част бе голямото откритие в кафенето – кафе със сладолед и бейлис (афогато). Кой би предположил, че в това същото кафене ще се състоят дълги разговори и ще се кажат едни от най-важните неща за айкидо и живота? Но за това по-късно!
Първите ни дни в Токио преминаха по-скоро в обиколки из града, тъй като събитието започваше в сряда, а ние пристигнахме там още в понеделник. Имахме два дни да се разхождаме, като идеята ни беше да избираме дестинации и всички да ходим заедно. Разбира се, никой не бе спиран, ако искаше малко време насаме или да обиколи някоя и друга забележителност. Все пак, винаги е по-забавно, когато сме заедно, защото тогава всички споделяме емоцията и преживяването е много по-силно.
Една от първите ни спирки бе статуята на кучето Хачико, символизираща лоялността и безграничната приятелска любов. Този монумент е в памет на едно куче, което всеки ден изпращало своя стопанин – университетски преподавател, до спирката Шибуя, а след като работния ден в университета свършел, Хачико винаги чакал на гарата, за да посрещне своя стопанин. Но един ден се случва немислимото и професорът почива. Кучето предано го чака до късно на гарата, без да знае, че повече никога няма да го види. Надеждата в сърцето му никога не угасва и то продължава да идва всеки ден на гарата точно в 5 часа и смирено да очаква своя стопанин. Минават седмици, месеци, но Хачико всеки ден седи и чака. В продължение на 9 години, лоялното куче чака завръщането на своя стопанин чак до последния си ден. То е погребано до своя най-любим човек, а жителите на града издигат статуята в знак на вечната любов на кучето към човека.
Историята за Хачико е вдъхновяваща и е доказателство, че айкидо е любов под всякаква форма, било тя и кучешка.
Приключенията ни продължиха с обиколка на града, ядене на традиционни японски ястия с клечки (хаши), посещение на зоопарка в Уено и изкачване (с асансьор) на най-високата кула в Tокио (Tokyo Skytree). Гледката е най-забележителна през нощта и най-красива с правилните хора до теб! Изживяванията сами по себе си са просто случки, но ако има с кого да ги споделиш, стават безценни моменти за цял живот.
В следващите дни имахме по две тренировки на ден, въпреки че всеки ден се провеждаха по четири тренировки по час и половина и участниците имаха избор кои от тях да посетят. Не мина ден без тренировка и времето ни в Токио бързо наближи своя край. В последния ден на събитието имаше голяма демонстрация на всички участници и ние бяхме едни от първите демонстриращи.
Моментът за демонстрацията настъпи, а демонстриращите участници от нашата делегация бяха вече на татами. Барабанът удари! Две минути минаха като две секунди: укета летяха, други ставаха, трети атакуваха, а сенсей се движеше в спирали, правеше техники на момента, премяташе укетата в ган секи отоши или кокю нагета и накрая завърши с джу вадза. След финалният удар на барабана, всичко утихна, публиката на няколко пъти бе останала в захлас и в задружно възхищение. Японците са сдържани хора и веднъж да реагират емоционално на демонстрация е рядкост, а няколко пъти е голяма похвала.
Демонстрацията беше успешна, интересна и достатъчна за събитието. Да, винаги се правят грешки, но на живо е така. Най-важното е крайният резултат и общото впечатление. В айкидо се учим от грешките си: когато паднем – ставаме, а ако нещо не се получи – пробваме пак, усъвършенстваме се и си помагаме. Демонстрацията мина добре и всички бяхме щастливи. Ние не представяхме само нашия клуб, а представяхме цяла България пред айкидо света. Уважението към България се дължи на годините труд и постоянство. Важното е никога да не се отказваме и винаги да надграждаме!
След демонстрацията имаше официален коктейл, на който трябваше да присъстваме, затова и бързо се отправихме към хотела. Мястото, на което се състоя, беше сравнително голямо и имаше специално приготвен кетъринг с разнообразна храна от всякакви култури. Но най-важното бе, че там присъстваха едни от най-важните личности в световното айкидо общество. Имахме възможността да си поговорим с едни от най-големите майстори и да поднесем подаръци на по-специалните сенсеи за България. Вечерта мина прекрасно в разговори, снимки и вкусна храна. Всички сенсеи, за които толкова време бяхме слушали, видяхме на живо.
Така завърши нашето приключение – представихме България пред света и събрахме незабравими спомени. Цялото пътуване бе изпълнено с много разговори за айкидо и живота, които никога не биха могли да бъдат записани, защото трябва да бъдат изживяни.
Хубавите моменти ни сближават, а трудните – още повече. Благодаря на всички, с които прекарахме това незабравимо време заедно. То беше нов урок в айкидо и със сигурност ни направи по-силни! Благодаря на сенсей за цялото търпение, което прояви към нас и за пътя, по който ни води. Той не е лесен, но затова пък всички сме заедно. Всеки помага на другия и това е красивото в айкидо. Айкидо ни помага истински, когато го допуснем до сърцата си.
